Защо връща българи в ?

От ноември 2017 до ноември 2018 година град Хамбург е върнал десетки граждани на обратно в родните им страни. Над 10% от тях са българи. Защо германският град репатрира тези хора?

От ноември 2017 до ноември 2018 град Хамбург е репатрирал 73 граждани на страни-членки на ЕС. На всички тях им е било отнето правото на свободно движение в рамките на ЕС.

Осем от репатрираните са български граждани, посочват от Хамбургската служба по гражданското състояние в отговор на запитване на българската редакция на Дойче Веле. Двама от върнатите българи са били бездомници. Останалите шестима са били криминално проявени. Осем са били и върнатите в родината си латвийци. Значително повече са репатрираните поляци (26) и румънци (21).

dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D

Великобритания загуби битката срещу Мавриций

трябва да се раздели с последната си територия в Индийския океан. Според решение на съда в , преди 50 години британците неправомерно са отделили архипелага Чагос от Мавриций.

През 60-те години на миналия век Великобритания неправомерно е откъснала архипелага Чагос от бившата си колония Мавриций и е длъжна да го върне "възможно най-бързо". Това обяви Международният съд в Хага. Тази важна във военно отношение островна група се намира между Мавриций и Маледивските острови и е последното британско притежание в Индийския Океан.

Навремето остров Мавриций е бил британска колония и е влизал в една и съща административна единица заедно с архипелага Чагос. През 1968 островът получава независимост. Но малко преди това британците отделят архипелага Чагос от Мавриций и си го запазват. Мавриций отказа да приеме този факт и потърси правата си пред съда.

Сега съдът обяви, че отделянето, извършено от британците, е неправомерно и призова Обединеното кралство възможно най-бързо да изтегли своята администрация от въпросната територия, за да даде възможност на Мавриций да деколонизира своите земи.

dw.com/bg/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D

Италия и Франция: сега какво, война ли ще си обявят?

и се карат. В либералния защитник на популистите в видяха идеалния образ на врага. Той обаче се хвана на играта им. Кой ще спре "надпреварата"? - пита в коментара си Бернд Ригерт.

Френският президент Еманюел Макрон реагира обидено на постоянните провокации на популистите в Италия. Той дълго мълча и сега временно изтегли своя посланик в Рим. Декларацията на президентския дворец за тази дипломатическа наказателна акция, каквато всъщност не би следвало да се допуска между страни от , беше остра. Основният ѝ смисъл беше, че отношенията между правителствата в и Рим не са били толкова лоши от края на Втората световна война насам. Реакцията на италианските популисти беше очаквана. Те се подиграват на "Наполеон" и на "лудия пияч на шампанско". В Макрон те откриха прекрасно поле за атаки в започналата борба за местните избори в Италия и за евроизборите през май. Лидерът на движението "Пет звезди" Луиджи Ди Майо и шефът на дясноекстремистката "Северна лига" Матео видяха в лицето на либералния поддръжник на Европа Макрон идеалния образ на врага. Макрон обаче се хвана на играта. А и не можеше да постъпи другояче, защото Ди Майо и Салвини открито се съюзяват с вътрешнополитическите му врагове във Франция - "жълтите жилетки" и дясната популистка Марин льо Пен.

Популистите в Рим правят това, което правят всички популисти. Те възбуждат емоциите на хората, разпространяват фалшиви обвинения и всяват омраза. Абсурдните обвинения срещу Франция като цяло и срещу Макрон в частност намират блогодатна почва в Италия. В Италия отдавна е на мода тезата, че ЕС предпочита по-големия брат на Запад и си затваря очите за неговите държавни дългове.

Не е за чудене, че Ди Майо и Салвини се напреварват с обидите си срещу французите, тъй като двамата водят изборна борба един срещу друг. Потискащо е обаче какъв успех имат популистите с техните кресливи изявления. 60 процента от италианските избиратели сляпо следват демагозите. А президентът Макрон е отслабен в собствената си страна. Одобрението за неговата политика намалява, реформаторският му курс буксува. А сега започна да спори и с Германия за газопровода Северен поток 2.

От политическите комарджии в Рим не може да се очаква респект и благоприличие. На тях не им пука за щетите, които нанасят на френско-италианските отношения в средносрочна перспектива. Те не се вслушват и в предупрежденията на фирмените съюзи да не обременяват тесните икономически връзки. Съществуват безброй трансгранични инвестиции. Връзките между Франция и Италия са особено тесни при авиокомпания Alitalia, при транспортните проекти, телекомуникациите и енергоснабдяването. Трябва ли сега всичко това да бъде заложено на карта?

dw.com/bg/%D0%B8%D1%82%D0%B0%D

Какво стои зад американския отпор срещу "Северен поток-2"?

Берлин и Париж решиха спора си около "Северен поток-2", стана известно днес. Проектът за транспортиране на природен газ директно от за има много противници. Най-вече . Какво стои зад американския отпор?

Газопроводът "Северен поток-2", от който 1/3 вече е изградена (положени са тръбите по дъното на Балтийско море), е голям европейски проект, който ще транспортира природен газ директно от Русия за Германия, заобикаляйки и . Едни го разглеждат като принос към енергийната сигурност в , други го смятат за геополитически инструмент - зависи от това, в коя част на света живеят.

"Северен поток-2" не е проект на Европейския съюз - дотук Германия имаше подкрепата на няколко европейски страни, сред които Австрия, Белгия, Гърция, Кипър, Франция и Холандия. Смяташе се, че Париж може да оттегли подкрепата си, за което "Зюддойче цайтунг" писа преди ден. Днес стана обаче известно, че Германия и Франция са решили спора си около проекта с дължина 1230 километра. Те са постигнали компромис за поправките на газовата евродиректива, като предлагат нова редакция, която да не блокира проекта.

Критици отбелязват, че е възможно зад този силен американски отпор да стоят собствени бизнес интереси, тъй като много американски компании биха били много щастливи да изнасят свой природен газ за Европа. Както ДВ съобщи, преди време германският министър на икономиката Петер Алтмайер не изключи възможността за внос на газ и от САЩ, но само в добавка към руските доставки и само ако цената е приемлива. Очевидно това не задоволява Вашингтон.

dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D

Оръжието, с което Иран всява страх

няма да се откаже от своите балистични ракети. Който иска да ограничи заплахата от тях, ще има успех само ако се съобрази с интересите на Иран по отношение на сигурността, коментира Райнер .

Излизането на и от Договора за ракетите със среден и малък радиус на действие предизвика огромно неспокойствие на световната сцена. Целта на договора беше да бъдат предотвратени нападения с ядрени ракети със среден и малък радиус на действие. Много страни в Близкия изток обаче се страхуват повече от други заплахи от въздуха, а именно от балистичните ракети на Ислямска република Иран.

По повод годишнините от ислямската революция, пазителите на революцията редовно изпробват нови ракети. Така е и тази година. Защото празненствата по повод ислямската революция са и демонстрация на това какво Иран може и какво не може във военно отношение. Иранските ВВС са безнадеждно остарели и неефективни. Така че Иран няма кой знае какво да противопостави на модерните оръжия на САЩ и Саудитска Арабия. Затова ръководството в Техерен трябваше да намери друго оръжие, което да всява страх. И го откри в балистичните ракети, които са ефикасно оръжие на бедните. Балистичната ракета, не струва много, но сплашва иранските съседи.

Иранският президент Хасан Рохани и неговият външен министър Джавад Зариф постоянно и катогерично отказват да обвържат преговорите за ядрено споразумение с ограничаването на иранските ракетни програми. Западните настоявания за предоговаряне на ядрената програма също нямат никакъв шанс да включат и разоръжаване за ракетите. Иран няма да се откаже от своите балистични ракети.Техеран разработи тази програма, защото по време на войната, започната от Садам Хюсеин през 1980 година, страната се оказа силно ранима по въздуха. Садам Хюсеин атакува големите ирански градове и използва срещу Иран и химическо оръжие.

dw.com/bg/%D0%BE%D1%80%D1%8A%D

Брекзит и Премиършип : нищо вече няма да е същото?

Тя е най-популярната футболна лига в света - английската Висша лига. Но предстои , а почти 68% от играчите в Премиършип са чужденци. Включително и някои от най-големите звезди. Какво ще стане с тях след Брекзита?

dw.com/bg/%D0%B1%D1%80%D0%B5%D

Как тихомълком убиха "Булгартабак"

Всичко се случи толкова тихо, че навярно мнозина даже не са разбрали: умря още един от някогашните символи на българската индустрия. Убиха го по стандартната за т.нар. преход схема. И с любезното съдействие на държавата.

Коментар от Ясен Бояджиев:

Декември 2017 година. Двайсетина автобуса стоварват в центъра на София протестен десант. Униформите са навлечени предварително - бели фланелки с надпис „Булгартабак“. „Въоръжението“ чака на паркинга - еднотипни вувузели и плакати с надписи като: „Булгартабак е отговорен производител" и „Не унищожавайте българското производство“.

Под строй в два лъча шествието посещава офисите на една медия и на една извънпарламентарна партия, които са сред малцината, позволяващи си да задават въпроси по една тема табу за властта, за останалите партии и за повечето медии: твърдението на турските спецслужби, че "продуктите, идващи от българската компания "Булгартабак", са се превърнали в източник на контрабанда в Турция“. Затова протестиращите били дошли да "защитят работните си места“ от опитите на "медийни и икономически кръгове" да унищожат компанията. Всъщност протестът, удостоен с обилно медийно отразяване, не е нищо повече от прикритие за истинските унищожители. Защото по това време работещите в компанията вече са по-малко от докараните по заповед протестиращи. А само няколко дни по-късно в последната останала фабрика започват поредните масови съкращения. Работниците в Благоевград получават „покана за напускане по инициатива на работодателя“ и повечето от тях я приемат - доброволно и безропотно.

dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%

Пълен хаос във 🇬🇧

Тези дни се решава бъдещето на Великобритания. И точно в този съдбовен момент хаосът в изглежда по-страшен от когато и да било. Никой не знае какво предстои. Особено след като Мей заговори за една нова възможност.

Дори сред най-заклетите привърженици на Брекзита в консервативната фракция на Тереза Мей мнозина вече навярно се страхуват от хаоса, който ще настъпи, ако страната им излезе от без договор. Едва ли обаче този страх ще им вдъхне куража да ударят спирачката. Защото измишльотините за някакво „робство", наложено от , продължават силно да им въздействат. И трябва да сме наясно, че всички онези, които днес подклаждат антигерманската истерия, за да омаят британците с обещания за едно уж безгранично самоопределение след евентуален некоординиран , няма да се спрат и утре - независимо от надвисналите трудности в снабдяването, от безкрайните опашки тирове по границата или пък от опасността в Северна Ирландия отново да загърмят бомби.

Ето защо в началото на настоящата седмица, когато се очаква драматичното решение за бъдещето на Великобритания, министър-председателката Мей заговори за една нова заплаха: че Брекзитът може изобщо да не се състои, ако във вторник (както се очаква) долната камара на парламента отхвърли споразумението, договорено с партньорите от ЕС.

Предупреждението на Тереза Мей изобщо не е безпочвено, защото едно стабилно мнозинство депутати отхвърля излизането от ЕС без договор. Не е ясно обаче какво ще се случи след очакваното отхвърляне на внесеното от Мей споразумение. Едни искат нов референдум, други - отлагане на Брекзита. В същото време лидерът на опозицията Джереми Корбин си играе собствена игричка и подготвя фракцията си за вот на недоверие към Мей, който обаче също е обречен на неуспех.

dw.com/bg/%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D

Това е златна мина за

Всеки естонец ползва – навсякъде и безплатно. Децата в училище изучават програмиране, а бизнесът се извършва дигитално и бързо, без бумащина. От това Естония печели милиарди.

dw.com/bg/%D1%82%D0%BE%D0%B2%D

Един забележителен град: неповторимият Пловдив

Хилядолетна история, антични паметници на културата, чаровни възрожденски къщи и пулсиращ живот – впечатлява с древната си история и култура. През 2019 Европейската столица на културата очаква милиони посетители.

Модерен, жизнен, творчески
Посетителите на Пловдив веднага ще забележат, че градът е млад, жизнен и артистичен. Английският език е нещо нормално - поне за младите хора, които са убедени европейци. А пловдивчани са гордеят, че техният град е един от най-старите в цяла .

dw.com/bg/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D

съвсем ще стане за смях

Освен за втори референдум, в Лондон изведнъж се заговори, че излизането на от можело да се отложи. Може, наистина, но какво ще означава това? Коментар на Клаус-Дитер Франкенбергер.

Както вече се разбра, идния вторник британският парламент ще трябва да гласува споразумението за излизане от ЕС, сключено между правителството на Тереза Мей и Брюксел. Ако се потвърдят сегашните очаквания, парламентът ще отхвърли споразумението - в такъв случай излизането на Великобритания без сделка става почти сигурно, а то ще повлече след себе си всевъзможни непредвидими последствия и финансови загуби.

Във всеки случай няма как да се разчита на това, че скептичните британски депутати ще се вслушат в призивите за по-отговорни действия, каквито отправи например германският външен министър. Сред твърдите защитници на Брекзита има хора, които действат лекомислено и са готови и на безразсъдни рискове.

За да не се стигне до без сделка, в Лондон вече се заговори за втори референдум, но и за евентуално отлагане на излизането от ЕС. Това е теоретично възможно, ако британското правителство подаде съответна молба. Само че подобна заявка би била и признание, че в Лондон понастоящем цари хаос. Ако наистина иска да спечели достатъчно време, Лондон ще трябва да поиска отсрочка от доста седмици.

В края на май предстоят избори за Европейски парламент. Ако срокът за излизане от ЕС бъде удължен, Обединеното кралство ще трябва да участва в тези избори, а малко след това – да напусне Съюза! И съвсем да стане за посмешище!

dw.com/bg/%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D

Защо е толкова добре?

Това беше силен шок за Катар: блокадата, наложена от , предизвика в началото истинска паника. Днес обаче няма и помен от криза. Точно обратното дори: Катар расте и процъфтява. Как го постига?

"Криза ли? Няма такова нещо!" - така отговарят обикновено катарците, когато ги попиташ за ефекта от блокадата, наложена на Катар от Саудитска Арабия и съюзените с нея арабски държави. Така отговаря и полицаят Насър Али, когото срещаме в един супермаркет. Рафтовете на магазина са пълни с мляко и сирена, произведени в една климатизирана ферма на 60 километра от столицата Доха. "Какво от това, че саудитците и другите не ни позволяват внос на стоки по въздуха - ние сами си ги произвеждаме и не усещаме никакъв недостиг", обяснява мъжът.

Складове, пълни с вкусотии

През лятото на 2017 година Саудитска Арабия, , и забраниха търговията и пътуванията до Катар и затвориха границите си, за да прекъснат вноса на стоки, от които Катар беше силно зависим. Но реагира мигновено, като увеличи производството на млечни и животински продукти и разшири програмата си за осигуряване на прехраната.

И още: в рамките на броени месеци Катар успя да пренасочи вноса към новото пристанище Хамад, за което правителството похарчи над 7 милиарда долара. Недостигът на стоки, предизвикал в началото паническо запасяване, продължи само няколко дни. Междувременно складовете са пълни с аржентинско говеждо месо, германски хайвер, ирански зеленчуци и всякакви други вкусотии от цял свят. "Не искаме никакви стоки от Саудитска Арабия и дори помолихме магазините да изхвърлят всички останали саудитски стоки", обяснява Насър Али.

С наложеното ембарго Саудитска Арабия и нейните съюзници искаха да принудят емира на Катар да преустанови подкрепата си за Мюсюлманското братство, което Саудитска Арабия и съюзниците ѝ смятат за терористично движение. Арабските правителства призоваха Катар не само да спре всякакви помощи за ислямистите, но и да закрие международния си канал "Ал Джазира", който, според тяхната преценка, бил подпалил бунтовете по време на т.нар. Арабска пролет. Катар отказа да изпълни тези условия - и в крайна сметка се оказа много по-устойчив, отколкото предполагаха съседите му.

dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D

Нова година в : най-причудливите обичаи

Разни хора, разни обичаи: в различните краища на Европа посрещат Новата година различно.

Шотландският Хогманай

На 31 декември в с пищни фойерверки посрещат празника Хогманай. Облечени в традиционния шотландски килт, мъже обикалят по домовете и черпят с уиски и хляб, носят със себе си и въгленче. Появата им пред прага на дома носи късмет на обитателите му. Точно в полунощ всички пеят традиционната келтска песен "Auld Lang Syne".

ЧНГ по датски

В това е стара традиция: точно в 18 часа на 31 декември кралицата поднася новогодишното приветствие, което се излъчва по всички радио- и телевизионни канали. След това датчаните сядат на трапезата с приятели, вдигат наздравици с много шампанско и си похапват "Kransekage" - сладкиш от бадемово тесто. На когото са му останали сили, точно в полунощ се качва върху стол, за да скочи от него.

Австрия: валсове и сладки-рибки

В полунощ на 31 декември в Австрия от всички радиа и телевизии звучи "На хубавия син Дунав". Така, понесени от ритъма на валса, австрийците посрещат Новата година. На празничната трапеза не бива да липсват сладките във формата на рибки, на които обаче първо им се изяждат перките и опашките - за да не избяга щастието.

Испанците броят с грозде

Това е стара испанска традиция, гарантираща много смях и забава: точно в полунощ при всеки удар на часовника испанците слагат в устата си по едно зърно от грозде, отброявайки дванайсетте удара на часовника. При това нямат право нито да сбъркат при броенето, нито да се задавят, иначе ще бъдат нещастни през годината.

: червено бельо, джолан и леща

За Нова година италианците обичат да си подаряват червено бельо, а старото се изхвърли през прозореца. Поверието гласи, че това носи късмет. На новогодишната трапеза пък в никакъв случай не бива да липсва свински джолан с леща. Смята се, че това носи щастие.

: попитай ябълката!

В Чехия посрещат Новата година с пенливо вино и вкусни чешки хлебчета "Chlebicky". За да узнаят каква ще е съдбата им през настъпващата година, чехите имат обичай да разполовяват ябълка: ако семките ѝ се окажат на кръст, това не вещае нищо добро. Но образуват ли звезда, това е сигурен знак за голям късмет.

: коз, коз и !

Гърците празнуват настъпването на Новата година в семеен кръг, играят карти и хвърлят зарове. Поверието гласи, че който спечели на карти, ще има късмет през цялата година. Утешението за загубилите е, че ще бъдат щастливи в любовта. Подобно на българите, гърците също слагат паричка в празничната питка. На когото се падне тя, ще бъде богат.

: кукери и сурвакари

В България има обичай по Нова година кукери да прогонват злите духове: мъже, предрешени като страшни зверове, танцуват по улиците, за да пропъдят студа и лошите сили. За плодородие пък извършват символични обредни действия. Хората се сурвакат за здраве и късмет.

dw.com/bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D

Да турим край на новогодишната пукотевица!

Жертвите на терористични покушения в Германия през 2018 бяха по-малко от жертвите на фойерверки. И всичко това - заради атавистичния порив на милиони хора да погърмят на воля поне веднъж в годината, пише Ал. Андреев.

137 милиона евро изхарчиха германците за фойерверки покрай последната новогодишна нощ 2017-2018. Тези година парите сигурно ще бъдат още повече. А не можеше ли тези десетки милиони да отидат за благотворителност?

Двама души загинаха в Германия от самоделни пиратки покрай последната новогодишна нощ 2017-2018, десетки бяха ранени. Едно момиче ослепя.

Жертвите на терористични покушения в Германия през 2018 бяха по-малко от жертвите на фойерверки. Срещу терористичната опасност са впрегнати всички ресурси на държавата (и правилно), харчат се десетки милиони. А срещу новогодишните фойерверки – нищо. Нещо повече: пироманите посрещат на нож всяко предложение за ограничения. Искат си пукотевицата и това е.

dw.com/bg/%D0%B4%D0%B0-%D1%82%

"Власт и съпротива": Грозното лице на комунизма в

Във "Власт и съпротива" Илия пресъздава характера и манталитета на бившите офицери от ДС с цялата им бруталност и безскрупулност, пише германският историк Кр. Неринг. И този образ на злото е ужасяващо реален.

Един литературен критик заяви, че романът на Илия Троянов "Власт и съпротива" е новият „Архипелаг ГУЛАГ“. За разлика от „романа на века“, в който руският дисидент Солженицин описа сталинските лагери на смъртта, вторият роман на Троянов, публикуван през 2015 година, е свързан с България. Да припомним, че като малко момче Троянов бяга със семейството си от комунистическа България и се отправя към Германия, където следва, а по-късно към Южна Африка и Индия. По време на двойното си изгнание в чужбина той се утвърждава като един от най-големите съвременни германски писатели.

През 1999 година Троянов представи романа си "Кучешки времена“, който през 2006 г. бе преработен и публикуван под името „Кучешки времена: Революция менте - 1989". Романът е есеистичен анализ за наследството на комунистическата диктатура в България, който показва дълбоката вътрешна връзка на автора със съдбата и историята на родната му страна. Въпреки това "Кучешки времена" бе възприет критично в България. Едва след "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Събирачът на светове" Илия Троянов бе обявен за "наше момче". Но когато подхвана щекотливата тема за комунистическите престъпления и летаргията на българското общество, изведнъж се оказа "чужденец", "германец с външен поглед" към страната и обществото.

Романът "Власт и съпротива" е литературен поглед към новата българска история – времето на комунизма и престъпленията на ДС, разединената българска опозиция и неосъщественото осмисляне на миналото след 1990 година. След като романът беше преведен на български избухна следващият скандал. Като бивш нещатен сътрудник на ДС, преводачът на творбата стана олицетворение на злините, които описва Троянов в книгата си. Самият автор коментира случая като „твърде символична случайност“.

dw.com/bg/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D

Победителят

Сирийските кюрди се чувстват предадени от американците и се обръщат за помощ към диктатора в Дамаск. Можем да го наречем фиаско, но тъкмо това е цената на турско-американската сделка за .

Първоначално протестът срещу режима на Асад бе колеблив, но постепенно набра мощ. А когато диктаторът реагира с брутални репресии, протестите заляха цялата страна. Оттогава изминаха повече от седем години и половина. От онези пролетни дни на 2011 година досега загинаха стотици хиляди души. Милиони бяха принудени да напуснат родните си домове, прокудени с насилие. Сирийската гражданска война, която бързо се превърна от регионален в международен конфликт, продължава много дълго от двете кървави световни войни на 20-ия век. Каква ужасяваща трагедия само! И какво опустошение!

В началото на бунта се смяташе, че е само въпрос на време, докато Асад сподели съдбата на някои други арабски диктатори. Но и днес той отново държи властта здраво в ръце - не на последно място благодарение на военната намеса на и . Неговите покровители разбиха бунтовническите милиции без да щадят цивилното население, което даде много жертви. Така територията, над която господства Асад, отново се уголеми.

Несъмнен триумф за Асад

Ето че сега дори сирийската кюрдска милиция YPG се обърна към него за помощ, за да си осигури защита от турска инвазия. Сирийските войски дори навлязоха в град Манбидж, а от този кюрдски регион Асад навремето беше побързал да се изтегли! Това е несъмнен триумф за Асад и неговите външни покровители.

dw.com/bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D

Случаят "Юлия " - интелектуалката и ДС

Нито Законът, нито Комисията по досиетата са перфектни. Но те са най-добре функциониращите механизми за преосмисляне на комунистическото минало в България. Случаят "Юлия Кръстева" показа защо въпросът е актуален и днес.

Защо наследството на комунистическата диктатура в е релевантно и днес? Защо си струва и 28 години след края на комунизма в Европа да инвестираме в историческото преосмисляне на миналото? В парламентът назначи през 2016 година експертна комисия, която трябваше да реши бъдещето на Комисията за разкриване на архивите на Щази. Накрая бе решено всичко да се запази както си е било.

А в България в политическия дневен ред редовно влиза въпросът за закриването на Комисията по досиетата, макар тя е далеч по-малка, а издръжката ѝ - несравнимо по-скромна от тази в Германия. Този въпрос се повдига било то от представители на бившия режим, които по икономически, политически или патриотични причини не желаят да се говори за престъпленията на комунизма, било от технократите, които не желаят да влагат средства в осветляването на историческото минало.

dw.com/bg/%D1%81%D0%BB%D1%83%D

Българската 2018: една равносметка и няколко прогнози

Българската политическа 2018-а беше маркирана от успехи и провали, скандали и сътресения. Има натрупана протестна енергия и усещане за несправедливост. Нищо чудно 2019 да ни донесе и предсрочни избори, смята П. Чолаков.

Политическата 2018 година беше турбулентна за кабинета „Борисов 3”.

От една страна трябва да отчетем успешното ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз. От друга, обаче, са скандалите, с които бе наситен политическият календар: сделката ЧЕЗ-Инерком; проблемните обществени поръчки, лъснали напр. покрай тежката катастрофа край Своге и продължителния ремонт на столицата, изпълнен от „Джи Пи Груп”; скандалът с майките с „уж болни деца”; далаверите в ДАБЧ и др. Не можем да пропуснем и глобата от 77 млн. евро за БЕХ.

Тези трусове доведоха до известна ерозия на политическата подкрепа за управляващите и лично на рейтинга на г-н Борисов. Само през последните 3-4 месеца бяха депозирани четири ключови оставки - на вицепремиера Симеонов и трима министри.

Безгласна опозиция, слаба десница

БСП не можа да се наложи като алтернатива. Освен че решително поеха по пътя на атакизацията, социалистите не попречиха на лобистките закони, приети от 44-то Народно събрание. Скандалът „Бенчев” за пореден път постави под съмнение автентичността на левите идеи, чийто носител е Столетницата.

dw.com/bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D

Доналд : "Как ще спася Америка"

Освен съвети как се забогатява, бъдещият президент Доналд Тръмп е писал и политически книги. В най-новата от тях той обвинява Барак , че се е оставил да бъде надхитрен от в .

Програмата, с която Доналд Тръмп спечели президентските избори, по същество се съдържа и в неговата книга "Отново велика! Как ще спася Америка". През месец май 2015 година книгата излезе и в Германия, но местните медии не ѝ обърнаха голямо внимание. До този момент Доналд Тръмп беше познат на германския читател повече като автор на бестселъри с рецепти как се забогатява. В родината си обаче той отдавна е известен и като автор на програмно-патриотични произведения. В тях Тръмп изразява не само загрижеността си за бъдещето на Америка, но и разяснява своите визии. През 2000-та година той издаде книгата "Онази Америка, която заслужаваме", а през 2011 година "Време е за твърдост. Да направим Америка отново №1". И трите на Тръмп имат сходни акценти. Особено интересни са възгледите му за външната политика и политиката за сигурност, най-вече по отношение на Близкия изток и борбата срещу тероризма.

dw.com/bg/%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D

А няма идея

Обещанието на държавата да съхрани статуквото в българския въгледобив е чиста лъжа. Или най-малкото премълчаване на истината. А тя е, че въглищата са обречени. Държавата го знае, но бездейства. От егоизъм и късогледство.

Коментар от Ясен Бояджиев:

Опустошителните последици от климатичните промени стават все по-очевидни. Мнозина твърдят, че шансовете да бъдат предотвратени или ограничени бързо се изпаряват. Защото светът се движи твърде бавно и в погрешна посока. През това време списъкът от последователи на , които се канят да се оттеглят от Парижкото споразумение, отчетливо набъбва. България не е сред тях. Но пък е против поставянето на по-амбициозни екологични цели, защото, както каза държавният глава в Катовице, ние държим на „социалния аспект“ и „запазването на хиляди работни места“. Ето какво означава това на практика.

Протестиращи и власт: пълно единодушие

Миньори и енергетици протестират - първо в Раднево, на другия ден в София под прозорците на властта. Което е излишно, тъй като властта е на тяхна страна - цари пълно единодушие.

Мантрата, че тецовете цапат, е лъжа, казва синдикалист. „Запазването на комплекса "Марица изток" е и за по-чист въздух, защото битовото отопление е основният замърсител", подкрепя го министърът на околната среда. И уверява, че ТЕЦ "Марица изток 2" ще може да оперира с въглищата до изчерпване на количествата (още 50-60 години). "Европа иска да ни затвори, за да не добиваме въглища. За нас без "Мини Марица изток" няма живот“, казва протестиращат миньор. Мините и ТЕЦ-ът категорично имат бъдеще, защото държавата си е на мястото. Съкращения няма да има, уверява министърът на енергетиката в Раднево. А в София добавя: "Правителството стои твърдо зад българските миньори и зад българския въгледобив. Продължаваме заедно напред".

dw.com/bg/%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%

Покажи повече
Kazvam.com

Kazvam.com е българска социална мрежа, която ползва сървъра Mastodon и е част (инстанция) от федерацията от сървъри, които са независими, но напълно съвместими и свързани по между си.

Създавай потребителски акаунт в Kazvam.com вие ще можете да пишете на спокойствие вашите тутове (публикации) и така да се изразявате свободно не само в нашата мрежа, ами и във всички останали сървъри, които са свързани с нас.

Kazvam.com

Mastodon е безплатен сървър с отворен код за социални мрежи.

Като децентрализирана алтернатива на комерсиалните платформи, той позволява избягването на риска от монополизация на твоята комуникация от единични компании.

Изберете си сървър, на който се доверявате, и ще можете да контактувате с всички останали.

Всеки може да пусне свой собствен Mastodon сървър и лесно да вземе участие в социалната мрежа.